Култура

Културен календар | Фестивали и други значими културни събития | Културни институции

Културни институции

Театри (1) | Библиотеки (3) | Читалища (28) | Музеи (15) | Галерии (1) | Фестивални и конгресни центрове (2) | Културни организации (1) | Творчески групи и сдружения (10) | Всички

Археологически музей

Варна 9000, бул. Мария Луиза 41

Началото на Варненския археологически музей е поставено от група учители от Варненската мъжка гимназия и общественици, чиято любов към историческото минало довежда до създаването на малка сбирка от археологически паметници. Макар и просъществувала твърде кратко (1888 - 1892 г.) тази сбирка поставя началото на проучването на миналото на Варна и Варненския край.

Създаването на музея и по-нататъшното му развитие е тясно свързано с името на двамата братя Херман и Карел Шкорпил, по народност чехи, които след Освобождението на България от османско робство пристигат в България. През 1901 г. е учредено Варненското археологическо дружество. Първостепенна задача на дружеството е и създаването на археологически музей. В резултат на активната събирателска и изследователска дейност на 11 юни 1906 г. в едно от помещенията на Девическата гимназия (сега Археологически музей) е тържествено открита експозицията на музея. За директор е избран Карел Шкорпил, който остава негов ръководител до смъртта си през 1944 г.

През 1945 г. Варненският археологически музей е обявен за държавен. Негов директор става Милко Мирчев. През 1952 г. музеят е преместен в предоставена за целта училищна сграда на ул. Шейново № 5. От 3 март 1983 г. музеят се намира отново в сградата на бившата Девическа гимназия. Към Археологическия музей във Варна са и двата големи археологически обекта: Римските терми на Одесос и Аладжа манастир.

В Археологическия музей - Варна са работили известни учени, проучaвали паметници от различни исторически епохи. Сред тях наред с братя Шкорпил видно място заемат: архимандрит Инокентий Софийски - събрал и съхранил стотици икони, Сергей Покровски - изследвал антични и средновековни обекти, Милко Мирчев – епиграф, организирал и разкопките на Римските терми и средновековни обекти, Димитър Димитров изследовател на прабългарски и славянски некрополи и проблематиката на Първото българско царство, Горанка Тончева -изследвала редица обекти от античността и т. нар. наколни селища от Варненските езера, Алекандър Кузев - проучвал средновековните църкви на Варна, работил по проблеми на историческата география на Долния Дунав. По проблемите на праисторията е работил Иван Иванов, който е основният изследовател на добилият световна известност Варненски некропол от каменно- медната епоха. В момента музеят се ръководи от ст.н.с. д-р Валери Йотов.

Във фондовете на Археологическия музей днес се съхраняват повече от 100 000 предмета. Най-значимите от тях (около една десета от цялата колекция на музея) са показани в постоянната експозиция. Намерените край Варна сечива и отцепи от Мезолита (среднокаменната епоха - X-VIII хил.пр.н.е.) са единствените, открити досега свидетелства за човешко присъствие по това време в съвременните български земи.

Сред експонатите в музея най-важно място заема Варненският енеолитен некропол (4600-4200 г пр.н.е.). През каменно-медната епоха (края на V хил. пр. н.е.) характерни за Варненските езера са поселения, известни с названието "наколни селища", чиито останки се намират сега на 2,5 - 8 метра под съвременното ниво на водата: керамика, сечива от кост, кремък и камък, дребна идолна пластика и др. Сред находките от "наколните селища", особен интерес представлява т. нар. "езерна богиня" – човешка глава, моделирана от глина, навярно изображение на някое от местните божества.

Развитието на бронзовата металургия е особено показателно през късната бронзова епоха (втората половина на II хил. пр. н.е.). Особен интерес представлява бронзов меч, намерен край с. Черковна, Варненско, датиран в периода на ХIII-ХII пр.н.е. Важно място в експозицията от ранножелязната епоха (ХІІ в. пр.н.е.) заемат материалите от тракийски некрополи.

От времето на гръцката колонизация са съхранени и изложени архитектурни детайли (йонийски капители) от V в. пр.н.е. Тогава Одесос се превръща в един от важните центрове на производство на теракотови статуетки. Варненският археологически музей притежава най-голямата сбирка в България от подобни изображения. Във витрините са показани теракоти изобразяващи различни божества - Дарзалас, Афродита, Деметра, Ерос, сатири, вакханки; жанрови статуетки - танцьори и музиканти, актьори, роби, жени и мъже в типично за епохата облекло; животински фигурки -детски играчки - петел, бик и пр. В колекцията от елинистически накити изпъква уникалния комплект на млада тракийка от Одесос: огърлица с висулка глава на бик и две обеци - миниатюрни статуетки на богинята на победата Нике (кр. на IV – нач. на III в. пр. н.е.). Обеците са сред най-хубавите ювелирни изделия с този сюжет за епохата. Много редки са кръглите филигранни обеци, намерени в Одесос, Галата (IV - III в. пр. н.е.), огърлицата с медальон с релефно изображение на Ерос и две богини (III - II в. пр. Хр.).

От времето на Римското управление в залите са представени вносни амфори, керамика, бронзови и стъклени съдове, лампи, накити от бронз и кехлибар. Много интересни са находките от богатата гробница на жрец-лекар от Дионисополис (днес – Балчик): многобройни бронзови, стъклени и глинени съдове, медицински инструменти и принадлежности, които илюстрират погребални обичаи през I – II в. Единствен в света е и показаният комплект от раннохристиянски мощехранителници – алабастрова, сребърна и златна от IV – V в., намерени в църква от това време в м. Джанавара край Одесос. Разнообразните мраморни капители от IV - VI в. и великолепната фигура на пантера от фонтан, датираща от IV или V в., представят Одесос като един от големите центрове на каменоделството. В музея е представена примерна възстановка на олтарната част на раннохристиянски храм с мраморни детайли намерени при разкопките на различни базилики в Одесос. Това са колони, капители, релефни олтарни плочи, мозайки и фрагменти от стенописи, глинен купел за кръщаване.

От епохата на Средновековието в музея се съхранява най-голямата сбирка на Балканския полуостров от златни и сребърни накити от ХIII - ХIV в. Това са няколко съкровища, великолепни образци на средновековното златарство, открити предимно край с. Долище, Варненско. Състоят се от гривни, огърлици, обеци, пръстени, апликации от прочелник. Сред съкровищата са намерени и две сребърни, позлатени нагръдни иконки с надписи на гръцки език и релефни изображения на Благославящия Христос и светците Св. Георги и Св. Тодор Стратилат.